Ректорът на софийската духовна семинария: В духовния живот раните се възстановяват бавно и трудно

София, 7 ноември /Даниел Димитров от БТА/ Българската православна църква може само да спечели, ако се отвори повече към медиите, смята ректорът на софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ (СДССИР) архимандрит Сионий. По думите му има много духовници, които работят усилено в тази посока.

В обществото има особено настроение и страх от медиите, но

нищо страшно за църквата не може да излезе наяве

смята ректорът.

„Сътрудничеството на църквата и медиите“ е тема на откриващата се на 9 ноември конференция, която е с
благословението на патриарх Максим, а архимандрит Сионий е сред основните участници.

Според статистиката 45 на сто от завършилите СДССИР остават на работа в църквата, а по време комунистическия режим те са едва 10 процента. 280 младежи се обучават в училището, построено  през 1903 г. Всяка година се приемат по 80 нови ученици.

До 9 септември 1944 г. почти всички, завършили семинарията, се реализират в структурите на църквата, а след това този процент става много малък. Хората идват с големи трудности, а след това много трудно намират работа, коментира архимандрит Сионий. По думите му много от

най-добрите семинаристи са изкушени с високи светски постове

за да не се посветят на служенето на църквата. След 10 ноември има нов рязък скок на хората, посветили се на църквата.

– Какво ще загуби и какво ще спечели православната църква, ако се отвори повече към медиите?

– Църквата може само да спечели. И не толкова йерархията на църквата ще спечели, колкото  просветата на Светото евангелие сред хората.Така народът ще може да се ограмоти повече за своята собствена православна вяра.

– Самата църква готова ли е да се отвори към медиите?

– Разбира се. Вече има много духовници, които работят усилено за това. Предстоящата конференция няма за цел напълно да  отвори църквата, а да

синхронизира някои действия на църквата и  медиите

да реализира нови и по-задълбочени контакти между тях, да създаде мир между тях и едно по-голямо доверие, което може да стане само чрез по-голямо запознаване на църквата с медиите и обратно.

– Говорите за мир и доверие, това означава ли, че в момента има война и недоверие между църквата и медиите?

– Напротив, но сега има едно особено настроение в цялото общество към медиите. Като че ли много хора се страхуват от тях.  Хората се страхуват да не излезе нещо за тях и за техните организации и да бъдат злепоставени. Такова доверие имам предвид. До голяма степен обществото е провокирано от някои медии да мисли по определен начин, тъй като се

пишат много неверни и много объркани неща

– Какво толкова страшно може да излезе от църквата, което да  не е добре за самата църква или за хората?

–  За църквата не може да излезе наяве нищо  страшно, а по-скоро нещо объркано. Това може да създаде климат за неприязън и нежелание да се работи заедно.

И църквата, и медиите, и всеки в България трябва да има една цел – да възпитава народа в добро. Ако едно средство за масово осведомяване се откаже от подобна кауза, то няма място в семейството на българските медии.

– Вие сте девета година ректор на Софийската духовна семинария. Вярват ли младите хора, доколко вярват и доколко това ще помогне за изграждането на нови отношения и за отваряне на църквата към обществото?

– Младите хора имат в сърцата си вярата в Бога, но  те не са запознати добре с църковната традиция. Вярата е налице, но

младите хора не са свикнали и не са научени на православната традиция на изповядване

молитва и църковност.  За активния живот в църквата се иска участие в светата литургия и  приемане на свето причастие, молитвен дух, спазване на пости, дори социално ангажиране в работата на църквата. За това медиите могат много да помогнат.

– Ще търси ли църквата помощ от медиите в борбата със сектите?

– Разбира се, и то не само там. Ако децата са добре образовани във вярата, сектите няма да имат място в България.

– Как ще коментирате мнението, че семинарията ражда атеисти?

– Напълно отричам това. Това е по-скоро едно настроение към семинарията и то се създава от хора, които за съжаление са в църквата, но

не разбират правилно какво значи православно образование

Критики винаги е имало.

Аз познавам нашите възпитаници и тяхната вяра – когато идват тук и когато завършват. България има много достойни чеда, за съжаление голяма част от тях ги оценяват зад граница.

– Защо са празни българските манастири? Само заради намаляването на генофонда или има и други причини?

– Монашеската традиция беше прекъсната. В продължение на цели поколения единици ставаха монаси. Големите манастири като Рилския, Бачковския и Троянския, които имаха братства от по 60-100 човека, стигнаха сега да имат по десетина монаси. Някои младежи отиват като послушници, но манастирът не може да им предостави онова разнообразие и богатство, което е имало преди.

Напоследък все повече хора се посвещават на монашеството. Издигнаха се много нови обители, а стари бяха попълнени. Разбира се, всичко това не е на необходимото ниво, но

в духовния живот раните се възстановяват бавно и трудно

– Как ще коментирате факта, че българските монаси в Света гора говорят помежду си на гръцки?

– Те все пак са в една гръцка среда, в едно море на елинизма. Преди нашият манастир имаше много по-тесни връзки с България и с днешна Северна Гърция, която в миналото и отчасти сега е населена с българско население. По време на Балканската и Първата световна война това население беше насилствено изгонено оттам или насилствено елинизирано. Това е един истински геноцид, за който в момента не се говори, а той и до днес продължава в някаква степен.

Ако сега някой каже, че е българин, се прави всичко възможно той да бъде унижен. В този контекст е нормално върху българските монаси да има някакво влияние. Но аз познавам много от тези монаси и ги намирам за достойни братя. В никакъв случай не може да се каже, че те предават родината си. /ДД/ /ЛТ/