Заради глобалния шум ангелите ходели със запушени уши

София, 30 юни /Даниел Димитров, БТА/

Дубравка Угрешич e в България по покана на центъра за култура и дебат “Червената къща”. За интереса към световноизвестната хърватска писателка говори фактът, че десетки останаха навън, докато Угрешич говореше за литературата и изгнанието в ерата на глобализацията.

Глобализацията е вид американизация, смята Угрешич. По думите й Съединените щати са станали “метафора на глобализацията” и “културен миш-маш” – на блясъка, на новите идеи, на модерността. В последно време САЩ се русофизира, испанизира, а напоследък се българизира. Според Угрешич причината за това е, че “всички ние по света вдигаме един общ шум”, и добавя,че все още вярва в бъдещата опозиция на масовата култура.

Ако става въпрос за избор, без колебание ще избера глобалното, заявява писателката. По време на разпада на Югославската федерация Дубравка Угрешич е една от малцината хърватски интелектуалци, които остават чужди на националистическите страсти в новоизвоюваната независимост на Хърватия. Тя се установява в Амстердам, чете лекции в американски университети.

Угрешич, призната за една от най-значимите есеистки на емигрантската култура след 1989 година, е категорична в избора си на глобалното “…независимо, че има опасност романите ми да се превърнат в наръчници за техници или водопроводчици, както пише един американски вестник, защото разказът протичал така, както тече водата във водопровода в страна в Източна Европа – на струи със спиране или засилване”. Тя остава глобалистка “дори когато в американска комедия героинята казва нещо от сорта на “Не знам какво означава тази дума, но ще попитам чистачката, която е българка, но има дисертация”.

Според Угрешич между равни не може да има оцветен френски, турцифирициран немски, германизиран турски или индианизиран английски. Тези лингвистични послания показват, че езикът на Европа е език на стереотипите, казва тя: оказва се, че стереотипите са национални идентичности и че фактически чрез тях се реализира правото да бъдеш друг. Според нея продуктите на масовата култура не унищожават стереотипите, а ги утвърждават и размножават. “Ако става въпрос за нещо ценно, пазарът ще се опита да намери подходяща стеретипична опаковка – в този смисъл един добър японски филм би бил опакован за пазара като японско суши”. Така се създават условия за експанзия на културните стереотипи, смята Угрешич. Примерът е с японската традиционна култура, която влече след себе си корейската, а тя – тайванската.

Културата на монолога е изтласкала културата на диалога и се е установила във всички сфери, включително интелектуалната, смята Угрешич: “Всеки се мъчи настървено да изпрати своето послание към света, да се самонасърчи, да се самопромотира”. Затова според нея текстовете “циркулират и се движат сами по себе си”.

Глобалният шум е неописуем, тръби Угрешич: Дори ангелите, които са символ на съчувствие и търпение, ходят със запушени уши. Мълчанието остава единственият приемлив избор за хората, независимо че според други глобалният шум е всъщност музиката.

Дубравка Угрешич е автор на “Поза за проза” (1978), “Щефица Цвек в лапите на живота” (1981), “Животът е приказка” (1983), “Музеят на безусловната капитулация” (1998). На български са преведени книгите й “Американски речник” (1993), “Културата на лъжата-антиполитически есета” (1995).

Преди месец “Стигмати” издаде романа “Форсиране на романа-река” (1988), където на фона на международна писателска среща се откроява манталитета на източноевропейския писател и духът на 80-те години с колебанието между дисиденство и конформизъм. В момента издателската къща на списание “Факел Експрес” готви българското издание на “Четенето забранено”. За “Културата на лъжата” Дубравка Угрешич е удостоена с наградата “Charlеs Veillon”, Цюрих – за най-добра европейска есеистична книга през 1996 година. Носител е на холандската литературна награда “Verzetsprijs” (1997) и на германската “SWF-Bestenliste Literaturpreis” (1998). /ДД/ /ЛТ/