Ървин Уелш дойде, видя и каза ,че пак ще дойде

София, 8 октомври /БТА/ При препълнени зали минаха срещите с участниците в първия по рода си Фестивал на шотландската и българската литература. Въпреки известните в Шотландия имена като Дейвид Кънингам, Мартин Маккилън и Робин Робертсън, най-голям беше интересът към Ървин Уелш. На една от дискусиите – „Да пишеш в изгнание“, авторът на култовия роман „Трейнспотинг“ дойде увит около врата с шал на ЦСКА и заяви, че не се чувства изгнаник.

Уелш впечатли феновете си с изключително прост и непретенциозен език, с това че само той си призна, че за него българската литература е табула раза и с това че оценява пет от шестте си романа като „почти лоши“, а шестия смята за „почти добър“. Във всичките ми творби има по нещо автобиографично, надявам се в другите да няма, каза Уелш. Отскоро Ървин Уелш има собствен сайт, в който има чат и самия той чати с феновете си, но смята че това не трябва да се приема насериозно.

Живея в Лондон, т.е. там където искам да бъда, каза той. Това е мултиетнически град, но Лондон не е Англия. В него има ирландска, турска, гръцка, шотландска част. Там нямате усещането, че се намирате на чуждо място, защото има толерантност към различните етнически малцинства. В Лондон не е трудно да бъдеш шотландец, добави Уелш, чиито произход по думите му е от работническата класа на Единбург. Аз нося две култури в себе си, разсъждава Уелш – едната е шотландска, а другата не мога да определя – „Знам само, че не съм англичанин“.

Не чета критика, направо мразя критиците, казва Уелш. Всичко ми е повлияло, но най-голямо влияние имам от Уилям Макилвани, признава Ърв, както предпочита да го наричат. Нещата, които човек харесва не са нещата, които му влияят, затова човек трябва да подходи с отворено съзнание, смята той.

Най-напред измислям заглавията на книгите си, но с последната – „Лепило“, не беше така. След като приключих писането, заглавието само си дойде на мястото, а и от комерсиална гледна точка беше идеално, скромничи авторът.

Иначе на въпросите, които му задаваше публиката, Уелш отговаряше кратко и с ирония. Въпрос: Каква представа имате за бъдещето на човечеството? – отговор „Нямам такава“; въпрос: Кой е Ървин Уелш? – отговор: „Няма да ви отговоря“, въпрос: Кой е перфектният трик? – отговор „Няма такова нещо“.

Заслужено или не, участието на другите шотландски и български автори мина в сянката на Уелш. През последните 20 години в шотландската литература ударението се поставяше най-често върху „мачото“, „насилието“ и „пиенето“, а през последните 10 години има възраждане на криминалния жанр, което се е приемало като описание на действителността, посочи Дейвид Кънингам. По думите му преди това повечето автори са се занимавали с проблемите на работническата класа, а много малка част от тях се е интересувала от средната класа. В момента в Шотландия има много мощен, жизнеспособен книгоиздателски бранш. Кънингам твърди, че шотландските писатели, които искат да стартират добре, се стараят да издават в Лондон.

Мартин Маккилън съобщи, че в момента пише книга за постмодернизма. Според него критиката е изчезнала от британските медии и е останала приоритет изцяло на академичното пространство. Според Кънингам животът на критика на свободна практика е като на проститутката. В шотландия оценките в литературните кръгове често се противопоставят една на друга, смята той. Според Маккилън литературата трябва да бяга от националното определение. В литературната критика няма справедлива оценка, е мнението на Маккилън. Според него постмодерните подходи в литературата, като „джендър“ например, не могат да оценяват. /Мая Калпачка, Даниел Димитров/ /ЛТ/

VINF 13:40:48 08-10-2001
LT1341VI.012