Седемте одаи и избата на манастира „Св. св. Константин и Елена“ са превърнати в кръчми

София, 24 август /Даниел Димитров, БТА/ Седемте одаи и избата на манастира „Св. св. Константин и Елена“ са превърнати в кръчми. Манастирът се намира на стотина метра от плажната ивица в централната част на курорта „Св. Константин“ (бивш „Дружба“) и е един от двата действащи манастира на територията на Варненската епархия, обясни пред БТА игуменът на светата обител отец Серафим.

През 1992 г. , тогавашният игумен отец Парушев подава заявление, с което моли поземлената комисия във Варна да върне част от имотите на манастира – около 1200 декара. Само девет декара са върнати през 1999 година. Оттогава манастирът има нотариален акт за собственост върху тази земя.

„За съжаление, сградите, построени на тази площ, не са ни върнати и съответно – не сме техни собственици“, казва отец Серафим. Става въпрос за хотел „Прага“, ресторант „Манастирска изба“ и ресторант „Седемте одаи“.

Репортерска проверка на БТА установи, че наемът от тези заведения отива в дружеството „Св. св. Константин и Елена“, което управлява курорта.

„Ние нямаме спор с църквата“, каза пред БТА Петьо Петков, ръководител „Експлоатация“ на дружеството „Св. св. Константин и Елена“. По думите му навремето земята е била актувана като дълготраен актив на курорта „Св. Константин“. Сградите на територията на църковните земи са строени от държавния „Балкантурист“ след 1968 г., а сега те са собственост на нашето дружество, заяви Петков.

„От църковно-правна гледна точка ситуацията е ненормална за духовенството, обитаващо манастира“, коментира пред БТА богословът Дарин Алексиев, възпитател в Софийската духовна семинария. „Монахът е човек, отрекъл се от света, и ситуация като тази му пречи да изпълнява преките си монашески задължения. По този начин външни фактори отнемат неговото основно право и задължение – молитвата“, смята Алексиев.

Манастирът „Св. св. Константин и Елена“ е строен преди около три века от неизвестни строители. Според преданието монаси от Аладжа манастир са дошли на мястото – на 9 км от Варна, и са попаднали на аязмо (извор със светена вода) и върху него са основали светата обител. Сега в манастира има три такива извора, което е уникално за българските манастири.

През 1897 г. манастирът е взет от общината във Варна, тъй като преди това е бил собственост на гръцката общност. От тогава той не функционира като манастир, а става лятна станция за почиващи варненци.

Отец Серафим казва, че избягва да говори по „гръцката“ тема, защото по думите му силната на времето гръцка общност е използвала църковния имот за издържане на гръцкото училище.

„Срамен е фактът, че тук до 1906 година, заедно с български, е имало и гръцки владика“, смята отецът.
Манастирът не е отминат и в спомените на Константин Иречек, който пише „Дълбока гора и път, лъкатушещ между градини и лозя, и море тъй прозрачно, че се виждат на дъното по пясъка движенията на рибите“.  /ЛТ/

VINF 07:30:00 24-08-2001
LT2041VI.012 07:30