Вазов строи къщата си в София с голям заем от държавата, още преди да стане министър

София, 6 юли /БТА/ Къщата-музей „Иван Вазов“ отваря врати след тримесечна реставрация, консервация, реконструкция и ремонти на стойност 11 хиляди долара, отпуснати от ЮНЕСКО, съобщи на БТА уредникът на музея Мирела Иванова.

Вазов строи къщата, взимайки голям за времето си заем от държавата още преди да стане министър, разбира се, със съдействието на неговия заможен брат-търговец – Никола Вазов, и живее в нея от 1895 година до смъртта си (1921), обясни Мирела Иванова.

Възстановен е уникален паметник на културата в центъра на София от 1895 година. Това е първата и последна къща, собственост на Вазов, след като родният му дом в Сопот е изгорен от башибозуците. Изцяло подновен е покрива, по шаблон са изрисувани шарките на всички стени, мебелите също са реставрирани по образец.

В къщата няма нищо помпозно, нищо величествено, съответстващо на големия духовен ръст на Вазов, смята уредничката. Интересно е да се види на каква проста дървена маса е работил Вазов, какви портрети е държал в стаята си. Малкото портретче на Ботев го е съпътствало във всички негови кабинети, още от времето когато се е местел от квартира на квартира. В библиотеката му има томове френски оригинали, речниците на Найден Геров.

Децата се впечатляват от препарираното черно кученце на поета, поставено до бюрото му. Общата представа за Вазов е за един висок, красив и самотен мъж, който се разхожда по софийските улици със своето кученце Буби, каза Иванова. Иначе най-популярният му любимец е мопса Хектор.

По думите на Иванова още преди къщата да се превърне в музей, тя е била изключителен притегателен център. Сред учениците и студентите, съвременници на Вазов, е било своеобразна мода винаги, когато дойдат в София, да почукат на вратата, за да видят от близо народния поет. Това, което е бил Вазов приживе – едновременно жив човек и своеобразен мит и легенда, такава е била и къщата му – един вид духовна институция.

Факт е, че е единствено и само Иван Вазов е минавал през парадния вход, всички останали са използвали страничния вход, свързващ къщата с малкия двор. „Забраната“ е важала дори за проф. Иван Шишманов, един от най-близките спътници на Вазов и чест обитател на дома.

Твърди се, че след подписването на Ньойския договор от балкона Вазов е говорил на войниците и офицерите, чието шествие е тръгнало от Лъвов мост към ул. „Раковски“. А в продължение на близо четири часа от същия балкон е приемал поздравленията за втория си голям юбилей – през 1920 година – от спонтанно организирано множество.

В музея са запазени най-ценните експонати, подарени на Вазов във връзка с двата му юбилея – през 1895 и през 1920 г.Сребърната лира със златна панделка, известна от старите 200-левови банкноти с лика на поета, е уникална с изработката си, обясни завеждащият къщата-музей Ирина Бачева. На всяко от листенцата й са изписани имената на различни Вазови творби -„Италия“, „Под игото“, „Драски и шарки“, „Немили-недраги“. Сребърният венец е подарък от македонските дружества. На него също са изписани имена на стихотворения, посветени на войните.

Показан е и почетният диплом, с който Вазов е обявен за почетен доктор на Софийския университет, както и поздравителен адрес от дружество „Сляванска беседа“. Златният часовник е личен дар от тогавашния министър на просвещението Стояно Марчевски.

Вазов е един от малкото носители на Ордена на светите равноапостоли Кирил и Методий, който е антикварна рядкост. Те са давани от българското правителство само на осем души. Къщата-музей „Иван Вазов“ не може да се „обживее“ по начина, по който са „обживени“ къщите на други велики автори – в творчески ателиета или съвременни центрове на работа, тъй като материалните възможности на нашия голям класик не са били особено големи, смята Мирела Иванова. Това, което все още се прави там, се литературни вечери и чествания, добави тя. /Даниел Димитров/ /ПП/

VINF 10:45:00 06-07-2001
PP1044VI.009