Home / музика / Музика по оригиналните текстове на Орфическите химни излезе на компактдиск
Това не е буквална реставрация на античната Орфическа музика или на античния тракийски начин на изпълнение - Thrakisti, нито пък нейна нова редакция...

Музика по оригиналните текстове на Орфическите химни излезе на компактдиск

София, 23 юли /Даниел Димитров, БТА/

Музика на композитора Георги Арнаудов, написана по оригиналните текстове на Орфическите химни, излезе на компактдиск, съобщи на БТА авторът. Записите и монтажите на „Thyepoleo“ са приключили в началото на месец май. Издател е „Гега-ню“.

дискът "Thyepoleo"Дискът е плод на няколкогодишна работа и изследвания в областта на античната музика и представя един съвременен поглед върху античната култура и ритуали на тракийските племена и Орфическата религия от периода на първото хилядолетие преди Христа, обясни г-н Арнаудов.

Музиката е писана по оригиналните изворни текстове на Орфическите химни според изданията на Г. Кванд и на проф. Александър Фол. В книгата на Г. Кванд, издадена през 1955 г. в Берлин, някои от думите са били неясни и авторът е допълвал по смисъл, каза диригентът на музиката Теодора Павлович.

През 1995 година проф. Александър Фол издава „Химните на Орфей“. Там са публикувани оригиналните текстове на всичките 87 химна с коментари от българския учен и въведение от автора. Химните представляват молитви-призовавания към Богове, Божества и обожествени космически сили. Те са били открити в Константинопол, 30 години преди падането на града в ръцете на турците.

Музиката на Георги Арнаудов към Химните, отправени към Протогонос, Хелиос, Дионис, Семела, Сабазий, Хипта, Силена Сатир, Ерос, са влезли в българския диск.

Предполага се, че

Орфическите химни са предавани устно от 14-15 век преди Христа

а 11 века по-късно са написани като текст. Те се свързват с почитането на култовете в районите на Тракия и Родопите и са далеч от гръцката традиция, каза г-н Арнаудов.

Поради мелодията, ритъма и инструментите се счита, че цялата музика „Thyepoleo“ (Тиеполео) е тракийска или азиатска, пише в съчинение на Страбон, живял от 64 г. преди Христа до 26 г. след Христа. Пиерия, Олимп, Пимпла, Лейбетър в старо време са били тракийски места и планини, а сега ги владеят македонците, посочва Страбон.

Георги АрнаудовПрез 1432 г. Йоан Ауриспа спасява и изнася от Константинопол във Венеция един Кодекс, съдържащ Орфическите Химни, текстове от Омир, Калимах, Прокъл и „Аргонавтиката“ на Орфей. Този кодекс, чийто оригинал не е запазен, е архетип на изданията след това. Първото от тях излиза във Флоренция през 1500 г., а от тогава Химните имат само няколко издания в малки тиражи.

Това не е буквална реставрация на античната Орфическа музика или на античния тракийски начин на изпълнение – Thrakisti, нито пък нейна нова редакция, подчерта Георги Арнаудов. Става дума по-скоро за нов поглед към Божественото познание в Орфическите химни, смята той.

Ние си правим постмодерна игра както Борхес и Еко

в литературата, смята г-н Арнаудов. Звукът в „Тиеполео“ е абсолютно автентичен, целта ни беше да няма и намек за звук от нещо, което сме свикнали да слушаме, подчерта той. За записите, направени в Националното радио, са използвани автентични духовни, ударни и струнни инструменти, затова те нямат български имена, каза композиторът.

Мила Павлова и Ясен Енчев свирят на аulos, sisaulos, aulos thracian и diaulos – дървени духови инструменти. Стоян Павлов и Снежина Христова са на ударните – discos, seistron, tympanon, kodones, изработени от метал и кожа. Мария Тутурилова е на струнните harp, lyra, phorminx. Използвани са кожени, метални и кожено-метални струни. В записите участват още Таня Казанджиева (сопран) и Милен Иванов, Марко Чобанов, Димитър Дърлев – гласове.

Това не е просто музика, а синкретично изкуство, свързано с религиозния ритуал, смята г-жа Павлович. По думите й този ритуал е бил само за посветени. Затова, според нея, музиката би звучала добре, не къде да е, а на места като Археологическия музей в София или на Античния театър в Пловдив. По думите й това не е музика за зала „България“, например.

Ние карахме изпълнителите, пеейки, да се мислят за жреци, а не за певци, каза г-жа Павлович. „Тиеполио“ (thyepoleo) е термин, използван от Платон. Буквално означава „молитва, призоваване и контакт с Бога чрез текст и говорене“, обясни г-н Арнаудов. Много от думите, като майка-владичица, са използвани в християнската лексика. Според Георги Арнаудов това е доктирна на спасението, близка до християнството. /ДД/ЛТ

About Даниел Димитров

Check Also

Българка ръководи 450 музиканти в Берлин, в свободното време лети с парапланер

София,  08.10.2024 09:00  (БТА) Най-голямото богатство за един диригент е, когато успее да мотивира музикантите …

One comment

  1. Andrei Botev

    ОРФЕЙ, ОСНОВАТЕЛЯТ НА ГРЪЦКАТА МИСТИЧНА ШКОЛА

    Аз съм дете на Земята и небето, обсипано със звезди, но истинската ми същност е в небесните селения.

    Златните скрижали на Орфей

    Орфей(Ορφέας) основава първата гръцка школа на мистериите през VІ в. пр. Хр. И утвърждава науката на посвещенията, като по време на своите пътувания из целия тогавашен познат свят той едновременно я усвоява и преподава. Името Орфей всъщност на гръцки означава „лекуващият със светлина”. Питагор и Платон били силно повлияни от неговото учение. Целта на орфическите мистерии била постигането на духовно осъзнаване.
    Орфей бил основателят на теологията(θεολογία) в Древна Гърция и в този контекст формирал нравствените идеали на Гърция за идните векове. Бил пророк, поет и жрец. Освен това бил миналото прераждане на Гуатама Буда.

    Още съвсем млад посетил Египет, за да изучава египетските мистерии. Когато се върнал, бил запознат много добре с медицината, астрологията и магията. Освен това бил и много добър музикант.

    Фокусът на дейността на Орфей бил насочен към осъществяване на Божествената природа на човека. Проповядвал учението за прераждането, твърдейки, че благодарения на духовния закон, при раждането си в ново тяло хората забравят своите минали прераждания.

    Орфей преподавал също мантри и думи на силата. Съставил азбука и система от йероглифи. Правел предсказания и гадаел. Съществува легенда, че дори опитомявал дивите животни със своите мелодии.
    Правел същото и с нисшия Аз или животинската природа на хората. Бил голям лечител и неговите лечебни енергии се проявявали чрез неговите съчинения, учения и музиката му.

    С учението си и своите мистерии Орфей създал условията за появата на редица велики гръцки учители – Питагор, Сократ, Платон и Аристотел.

    Някой от Орфическите химни както са били написани и ги пеели древните на „старогръцки език“ през 6-ти век преди христа по-време на „орфическите мистерйи(Ορφικά μυστήρια)- video Greek Myths by Jim Henson’s – ОРФИЧЕСКИ ХИМН КЪМ АТИНА.

    VIDEO-Greek Myths: Orpheus and Eurydice by Jim Henson’s the Storyteller. A storyteller (Michael Gambon) in a labyrinth tells his dog the stories of Orpheus and Euridyce.

    The Festival’s Orpheus Award is named for the legendary Greek poet and “father of songs”
    LAGFF 2012- ORPHEUS AWARDS
    6th Annual Los Angeles Greek Film Festival, MAY 31-JUNE 2012.
    WEB: http://lagff.org/
    Official Festival Trailer
    Music Marios Strofalis
    Animation Panagiotis Rappas

    This is a Greek Mythology movie about Greek Mythology and greek mythology.

    ΟΡΦΕΥΣ ΠΡΟΣ ΜΟΥΣΑΙΟΝ

    Εὐτυχῶς χρῶ, ἑταῖρε.

    Μάνθανε δή, Μουσαῖε, θυηπολίην περισέμνην,
    εὐχήν, ἣ δή τοι προφερεστέρη ἐστὶν ἁπασέων.

    Ζεῦ βασιλεῦ καὶ Γαῖα καὶ οὐράνιαι φλόγες ἁγναὶ
    Ἠελίου, Μήνης θ’ ἱερὸν σέλας Ἄστρα τε πάντα·
    καὶ σύ, Ποσείδαον γαιήοχε, κυανοχαῖτα,
    Φερσεφόνη θ’ ἁγνὴ Δημήτηρ τ’ ἀγλαόκαρπε
    Ἄρτεμί τ’ ἰοχέαιρα, κόρη, καὶ ἤιε Φοῖβε,
    ὃς Δελφῶν ναίεις ἱερὸν πέδον· ὅς τε μεγίστας
    τιμὰς ἐν μακάρεσσιν ἔχεις, Διόνυσε χορευτά·
    Ἆρές τ’ ὀμβριμόθυμε καὶ Ἡφαίστου μένος ἁγνὸν,
    ἀφρογενής τε θεά, μεγαλώνυμα δῶρα λαχοῦσα·
    καὶ σύ, καταχθονίων βασιλεῦ, μέγ’ ὑπείροχε δαῖμον·
    Ἥβη τ’ Εἰλείθυια καὶ Ἡρακλέος μένος ἠΰ·
    καὶ τὸ Δικαιοσύνης τε καὶ Εὐσεβίης μέγ’ ὄνειαρ
    κικλῄσκω Νύμφας τε κλυτὰς καὶ Πᾶνα μέγιστον,
    Ἥρην τ’, αἰγιόχοιο Διὸς θαλερὴν παράκοιτιν·
    Μνημοσύνην τ’ ἐρατὴν Μούσας τ’ ἐπικέκλομαι ἁγνὰς
    ἐννέα καὶ Χάριτάς τε καὶ Ὥρας ἠδ’ Ἐνιαυτὸν,
    Λητώ τ’ εὐπλόκαμον θείην σεμνήν τε Διώνην,
    Κουρῆτάς τ’ ἐνόπλους Κορύβαντάς τ’ ἠδὲ Καβείρους.
    καὶ μεγάλους Σωτῆρας ὁμοῦ, Διὸς ἄφθιτα τέκνα
    Ἰδαίους τε θεοὺς ἠδ’ ἄγγελον Οὐρανιώνων,
    Ἑρμείαν κήρυκα, Θέμιν θ’, ἱεροσκόπον ἀνδρῶν,
    Νύκτα τε πρεσβίστην καλέω καὶ φωσφόρον Ἦμαρ,
    Πίστιν τ’ ἠδὲ Δίκην καὶ ἀμύμονα Θεσμοδότειραν,
    Ῥείαν τ’ ἠδὲ Κρόνον καὶ Τηθὺν κυανόπεπλον
    Ὠκεανόν τε μέγαν, σύν τ’ Ὠκεανοῖο θύγατρας
    Ἄτλαντός τε καὶ Αἰῶνος μέγ’ ὑπείροχον ἰσχὺν
    καὶ Χρόνον ἀέναον καὶ τὸ Στυγὸς ἀγλαὸν ὕδωρ,
    μειλιχίους τε θεούς, ἀγαθήν τ’ ἐπὶ τοῖσι Πρόνοιαν·
    Δαίμονά τ’ ἠγάθεον καὶ Δαίμονα πήμονα θνητῶν,
    Δαίμονας οὐρανίους καὶ ἠερίους καὶ ἐνύδρους
    καὶ χθονίους καὶ ὑποχθονίους ἠδ’ ἐμπυριφοίτους,
    καὶ Σεμέλην Βάκχου τε συνευαστῆρας ἅπαντας,
    Ἰνὼ Λευκοθέην τε Παλαίμονά τ’ ὀλβιοδώτην,
    Νίκην θ’ ἡδυέπειαν ἰδ’ Ἀδρήστειαν ἄνασσαν
    καὶ βασιλῆα μέγαν Ἀσκληπιὸν ἠπιοδώτην,
    Παλλάδα τ’ ἐγρεμάχην κούρην, Ἀνέμους τε πρόπαντας
    καὶ Βροντὰς Κόσμου τε μέρη τετρακίονος αὐδῶ·
    Μητέρα τ’ ἀθανάτων, Ἄττιν καὶ Μῆνα κικλῄσκω
    Οὐρανίην τε θεάν, σύν τ’ ἄμβροτον ἁγνὸν Ἄδωνιν
    Ἀρχήν τ’ ἠδὲ Πέρας, τὸ γὰρ ἔπλετο πᾶσι μέγιστον,
    ἐλθεῖν εὐμενέας κεχαρημένον ἦτορ ἔχοντας,
    τήνδε θυηπολίην ἱερὴν σπονδήν τ’ ἐπὶ σεμνήν.

    Ἑκάτης

    Εἰνοδίην Ἑκάτην κλῄζω, τριοδῖτιν, ἐραννήν,
    οὐρανίην χθονίην τε καὶ εἰναλίην, κροκόπεπλον,
    τυμβιδίην, ψυχαῖς νεκύων μέτα βακχεύουσαν,
    Περσείαν, φιλέρημον, ἀγαλλομένην ἐλάφοισιν,
    νυκτερίην, σκυλακῖτιν, ἀμαιμάκετον βασίλειαν,
    θηρόβρομον, ἄζωστον, ἀπρόσμαχον εἶδος ἔχουσαν,
    ταυροπόλον, παντὸς κόσμου κληιδοῦχον ἄνασσαν,
    ἡγεμόνην, νύμφην, κουροτρόφον, οὐρεσιφοῖτιν,
    λισσομένοις κούρην τελεταῖς ὁσίῃσι παρεῖναι
    βουκόλῳ εὐμενέουσαν ἀεὶ κεχαρηότι θυμῷ.

    Προθυραίας, θυμίαμα στύρακα

    Κλῦθί μοι, ὦ πολύσεμνε θεά, πολυώνυμε δαῖμον,
    ὠδίνων ἐπαρωγέ, λεχῶν ἡδεῖα πρόσοψι,
    θηλειῶν σώτειρα μόνη, φιλόπαις, ἀγανόφρον,
    ὠκυλόχει’, ἐπαρωγ’ ἀνίαις θνητῶν, Προθυραία,
    κλειδοῦχ’, εὐάντητε, φιλοτρόφε, πᾶσι προσηνής,
    ἣ κατέχεις οἴκους πάντων θαλίαις τε γέγηθας,
    λυσίζων’, ἀφανής, ἔργοισι δὲ φαίνῃ ἅπασιν,
    συμπάσχεις ὠδῖσι καὶ εὐτοκίῃσι γέγηθας,
    Εἰλείθυια, λύουσα πόνους δειναῖς ἐν ἀνάγκαις
    μούνην γὰρ σὲ καλοῦσι λεχοὶ ψυχῆς ἀνάπαυμα,
    ἐν γὰρ σοὶ τοκετῶν λυσιπήμονές εἰσιν ἀνῖαι,
    Ἄρτεμις Εἰλείθυια, καὶ εὐσέμνη, Προθυραία.
    κλῦθι, μάκαιρα, δίδου δὲ γονὰς ἐπαρωγὸς ἐοῦσα
    καὶ σῴζ’, ὥσπερ ἔφυς αἰεὶ σώτειρα προπάντων.

    Νυκτός, θυμίαμα δαλούς

    Νύκτα θεῶν γενέτειραν ἀείσομαι ἠδὲ καὶ ἀνδρῶν.
    Νὺξ γένεσις πάντων, ἣν καὶ Κύπριν καλέσωμεν
    κλῦθι, μάκαιρα θεά, κυαναυγής, ἀστεροφεγγής,
    ἡσυχίῃ χαίρουσα καὶ ἠρεμίῃ πολυύπνῳ,
    εὐφροσύνη, τερπνή, φιλοπάννυχε, μῆτερ ὀνείρων,
    ληθομέριμν’ ἀγαθήν τε πόνων ἀνάπαυσιν ἔχουσα,
    ὑπνοδότειρα, φίλη πάντων, ἐλάσιππε, νυχαυγής,
    ἡμιτελής, χθονίη ἠδ’ οὐρανίη πάλιν αὐτή,
    ἐγκυκλίη, παίκτειρα διώγμασιν ἠεροφοίτοις,
    ἣ φάος ἐκπέμπεις ὑπὸ νέρτερα καὶ πάλιν φεύγεις
    εἰς Ἀίδην δεινὴ γὰρ ἀνάγκη πάντα κρατύνει.
    νῦν δε, μάκαιρ’, ὦ Νὺξ, πολυόλβιε, πᾶσι ποθεινή,
    εὐάντητε, κλύουσα ἱκετηρίδα φωνὴν
    ἔλθοις εὐμενέουσα, φόβους δ’ ἀπόπεμπε νυχαυγεῖς.

    Οὐρανοῦ, θυμίαμα λίβανον

    Οὐρανὲ παγγενέτωρ, κόσμου μέρος αἰὲν ἀτειρές,
    πρεσβυγένεθλ’, ἀρχὴ πάντων πάντων τε τελευτή,
    κόσμε πατήρ, σφαιρηδὸν ἑλισσόμενος περὶ γαῖαν,
    οἶκε θεῶν μακάρων, ῥόμβου δίνῃσιν ὁδεύων,
    οὐράνιος χθόνιός τε φύλαξ πάντων περιβληθείς,
    ἐν στέρνοισιν ἔχων φύσεως ἄτλητον ἀνάγκην,
    κυανόχρως, ἀδάμαστε, παναίολε, αἰολόμορφε,
    πανδερκές, Κρονότεκνε, μάκαρ, πανυπέρτατε δαῖμον,
    κλῦθ’ ἐπάγων ζωὴν ὁσίαν μύστῃ νεοφάντῃ.

    Αἰθέρος, θυμίαμα κρόκον

    Ὦ Διὸς ὑψιμέλαθρον ἔχων κράτος αἰὲν ἀτειρές,
    ἄστρων ἠελίου τε σεληναίης τε μέρισμα,
    πανδαμάτωρ, πυρίπνου, πᾶσι ζωοῖσιν ἔναυσμα,
    ὑψιφανὴς Αἰθήρ, κόσμου στοιχεῖον ἄριστον,
    ἀγλαὸν ὦ βλάστημα, σελασφόρον, ἀστεροφεγγές,
    κικλήσκων λίτομαί σε κεκραμένον εὔδιον εἶναι.

    Πρωτογόνου, θυμίαμα σμύρναν

    Πρωτόγονον καλέω διφυῆ, μέγαν, αἰθερόπλαγκτον,
    ᾠογενῆ, χρυσέῃσιν ἀγαλλόμενον πτερύγεσσιν,
    ταυρωπόν, γένεσιν μακάρων θνητῶν τ’ ἀνθρώπων,
    σπέρμα πολύμνηστον, πολυόργιον, Ἠρικεπαῖον,
    ἄρρητον, κρύφιον ῥοιζήτορα, παμφαὲς ἔρνος,
    ὄσσων ὃς σκοτόεσσαν ἀπημαύρωσας ὁμίχλην
    πάντῃ δινηθεὶς πτερύγων ῥιπαῖς κατὰ κόσμον
    λαμπρὸν ἄγων φάος ἁγνόν, ἀφ’ οὗ σε Φάνητα κικλήσκω
    ἠδὲ Πρίηπον ἄνακτα καὶ Ἀνταύγην ἑλίκωπον.
    ἀλλά, μάκαρ, πολύμητι, πολύσπορε, βαῖνε γεγηθὼς
    ἐς τελετὴν ἁγνήν πολυποίκιλον ὀργιοφάνταις.

    Ἄστρων, θυμίαμα ἀρώματα

    Ἄστρων οὐρανίων ἱερὸν σέλας ἐκπροκαλοῦμαι
    εὐιέροις φωνῇσι κικλήσκων δαίμονας ἁγνούς.
    Ἀστέρες οὐράνιοι, Νυκτὸς φίλα τέκνα μελαίνης,
    ἐγκυκλίοις δίνῃσι περιθρόνιοι κυκλέοντες.
    ἀνταυγεῖς, πυρόεντες, ἀεὶ γενετῆρες ἁπάντων,
    μοιρίδιοι, πάσης μοίρης σημάντορες ὄντες,
    θνητῶν ἀνθρώπων θείην διέποντες ἀταρπόν,
    ἑπταφαεῖς ζώνας ἐφορώμενοι, ἠερόπλαγκτοι,
    οὐράνιοι χθόνιοί τε, πυρίδρομοι, αἰὲν ἀτειρεῖς,
    αὐγάζοντες ἀεὶ νυκτὸς ζοφοειδέα πέπλον,
    μαρμαρυγαῖς στίλβοντες, ἐύφρονες ἐννύχιοί τε
    ἔλθετ’ ἐπ’ εὐιέρου τελετῆς πολυΐστορας ἄθλους
    ἐσθλὸν ἐπ’ εὐδόξοις ἔργοις δρόμον ἐκτελέοντες.

    Εἰς Ἥλιον, θυμίαμα λιβανομάνναν

    Κλῦθι μάκαρ, πανδερκὲς ἔχων αἰώνιον ὄμμα,
    Τιτὰν χρυσαυγής, Ὑπερίων, οὐράνιον φῶς,
    αὐτοφυής, ἀκάμας, ζῴων ἡδεῖα πρόσοψι,
    δεξιὲ μὲν γενέτωρ ἠοῦς, εὐώνυμε νυκτός,
    κρᾶσιν ἔχων ὡρῶν, τετραβάμοσι ποσσὶ χορεύων,
    εὔδρομε, ῥοιζήτωρ, πυρόεις, φαιδρωπέ, διφρευτά,
    ῥόμβου ἀπειρεσίου δινεύμασιν οἶμον ἐλαύνων,
    εὐσεβέσιν καθοδηγὲ καλῶν, ζαμενὴς ἀσεβοῦσιν,
    χρησολύρη, κόσμου τὸν ἐναρμόνιον δρόμον ἕλκων,
    ἔργων σημάντωρ ἀγαθῶν, ὡροτρόφε κοῦρε,
    κοσμοκράτωρ, συρικτά, πυρίδρομε, κυκλοέλικτε,
    φωσφόρε, αἰολόδικτε, φερέσβιε, κάρπιμε Παιάν,
    ἀιθαλής, ἀμίαντε, χρόνου πάτερ, ἀθάνατε Ζεῦ,
    εὔδιε, πασιφαής, κόσμου τὸ περίδρομον ὄμμα,
    σβεννύμενε λάμπων τε καλαῖς ἀκτῖσι φαειναῖς,
    δεῖκτα δικαιοσύνης, φιλονάματε, δέσποτα κόσμου,
    πιστοφύλαξ, αἰεὶ πανυπέρτατε, πᾶσιν ἀρωγέ,
    ὄμμα δικαιοσύνης, ζωῆς φῶς ὦ ἐλάσιππε,
    μάστιγι λιγυρῇ τετράορον ἅρμα διώκων,
    κλῦθι λόγων, ἡδὺν δὲ βίον μύστῃσι πρόφαινε.

    Εἰς Σελήνην, θυμίαμα ἀρώματα

    Κλῦθι, θεὰ βασίλεια, φαεσφόρε, δῖα Σελήνη,
    ταυρόκερως Μήνη, νυκτιδρόμε, ἠεροφοῖτι,
    ἐννυχίη, δαιδοῦχε, κόρη, εὐάστερε, Μήνη,
    αὐξομένη καὶ λειπομένη, θῆλύς τε καὶ ἄρσην,
    αὐγήτειρα, φίλιππε, χρόνου μῆτερ, φερέκαρπε,
    ἠλεκτρίς, βαρύθυμε, καταυγάστειρα, λοχείη,
    πανδερκής, φιλάγρυπνε, καλοῖς ἄστροισι βρύουσα,
    ἡσυχίῃ χαίρουσα καὶ εὐφρόνῃ ὀλβιομοίρῳ,
    λαμπετίη, χαριδῶτι, τελεσφόρε, νυκτὸς ἄγαλμα,
    ἀστράρχη, τανύπεπλ’, ἑλικοδρόμε, πάνσοφε κούρη,
    ἐλθέ, μάκαιρ’, εὔφρων, εὐάστερε, φέγγεϊ τρισσῷ
    λαμπομένη, σῴζουσα νέους ἱκέτας σέο κούρη.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!