София, 24 август 1999 /Даниел Димитров, БТА/
Някои от частните галерии съществуват, заради пране на мръсни пари, други – на инат. Аз съм от вторите, каза пред БТА първият частен галерист в България Борис Стателов. Той твърди, че финансово е на загуба, на печалбата му е в това, че общува с артисти и вижда хубави неща около себе си. В момента най-много се търсят неща, които са кич, смята Стателов, инженер-химик по оброзование. В „Галерия 8“, открита преди преди 11 години във Варна, излагат имена като Иван Кирков, Светлин Русев, Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Ангел Станев, Георги Баев и творците – негови съграждани: Милко Божков, Димитър Трайчев и Кирил Златков.
Една от първите частни галерии в София – „Арт 36“, съшществува вече десета година, благодарение на „кръг от приятели“, по думите на нейния създател Камелия Минчева. Този кръг я поддържа, купува картините й или просто казва добра дума за работата.
„Арт 36“ е първата частна галерия, в която единствено е излагал художникът Димитър Казаков – Нерон. Генко Генков, Георги Баев, Георги Божилов, Захари Каменов, Иван Кирков, Елена Панайотова също са показвали свои картини там, както и французинът Ален Роа.
Малко столични галерии са успели да открият свои салони в страната. Една от тях е „Мелон“. „Страшно трудно се поддържа галерия, защото пазарът е стегнат и ограничен“, смята директорът на галерията Палвина Девлова. За 5-годишното си съществуване „Мелон“ е организирала над 70 изложби. Вторият й салон беше открит преди няколко месеца в стария град на Пловдив.
Най-много се търсят картини от старите български майстори като Иван Мърквичка, Никола Маринов, Никола Петров, преценява Девлова. Наскоро „Мелон“ организира изложба-търг на непоказвани картини от Мърквичка. Девлова смята, че нейна и на колегите й задача е да наложат повече от съвременните имена в изкуството.
„Макта“ е единствената българска галерия, която съчетава основната си дейност с издаването на специализирана литература. Нейн основател през 1991 година е художникът Цвети Киров. От 1993 той издава „Гид на галериите“, а от 1994 – гидът вече е брошура със 70 страници. От 1996 брошурата прераства в списание „Галерия“. „Галерия“ е първото българско списание, което разглежда проблемите на галеристите и което продължава да излиза, въпреки
финансовите трудности на неговия издател.
Според Киров в България има около 5 000 художници и на повече от 30 добри, „чисти“ галерии. Той е пресметнал, че за да има достатъчно добра изява за всеки творец в България „чистите“ галерии трябва да бъдат поне 100. Така всяка от тях ще може да обслужва около 50 автори.
По думите му галериите се посещават предимно от хора с малки финансови възможнисти. Богатите хора ходят по автосалони, смята Киров.
„Ирида“ е една от най-критикуваните в пресата столични галерии. Но за трите години, в които съществува, тя е една от малкото галерии, които успяват да правят истински бизнес с произведения на изкуството. Съсобственикът на „Ирида“ Олимпия Николова твърди, че финансови печалби има, но те не са регулярни. Галерията работи постоянно с около тридесет автори. Кръгът е стеснен, поради невъзможност да се обръща внимание на много хора, обяснява Николова.
Запитаните галеристи твърдят, че поддържат галериите си с любов, по призвание или от обич към изкуството. Финансово сме на загуба, но това не ни пречи да работим, са част от отговорите, които те дадоха пред БТА.
Сред анкетираните собственици на галерии имаше няколко инженер-химици, дефектолог, историк. /ДД, РХХ