Застаряващият и обеднял културен елит на България започва да се спасява сам

София, май 1999 /БТА/ Народната певица Магда Пушкарова, известна от 50 години като „чародейката на Странджа“ получава 32 марки месечна пенсия, а друга голяма певица – 80-годишната Вълкана Стоянова, наричана „славеят на Тракия“ – работи като домашна прислужница! Тези стряскащи данни от 1999 година идват отново на дневен ред сега, след като ООН я обяви за Международна година на възрастните хора.

Според Световната здравна организация България е на осмо място в света по дял на възрастните хора сред населението, като хората над 60 години са повече от двадесет процента. Голяма част от културния елит на България попада именно в тази категория, при все че възрастта далаче не е най-важният фактор в случая. При много от тях въпросът не е само до физическото оцелявае, а до постоянното търсене на творческа изява. Затова много от тях продължават да работят активно досега.

Независимо, че в годините след промените от 1989 година българите спонтанно започнаха да пренебрегват всичко старо. Старите артисти отидоха на заден план, забравиха ги. Дойдоха новите млади. В театрите започна масово пенсиониране на актьори, радиото и телевизията забаравиха българските певци – много от тях осатанаха обидени и повече не се върнаха на сцената.

За щастие от няколко години българите отново се връщат към доброто и забравено старо… През 1997 година 14 творци попаднаха в списъка на българския президент. „Колкото и да е бедна България, въпрос на национално достойнство е да не поставя в унизителните условия на мизерия хората, които градят културната й традиция“, каза Петър Стоянов тогава. Правителството одобри 24 имена, които да внесе в Народното събрание. Списъкът започне да расте.

Парламентът гласува кои видни българи да получават пожизнено максимални пенсии, дори ако не са плащали достатъчно вноски за нея.

80-годишният актьор Андрей Чапразов е част от този списък. Той е изиграл доста роли на благородници, известен е сред колегите си като Маестрото. Заедно с него в листата влизат Ружа Делчева, Славка Славова, Таня Масалитинова – все светила в българския театър, отдавна прехвърлили 70-те.  Бившият вицепрезидент Блага Димитрова, заедно с други живи автори-класици като Христо Фотев, Дамян Дамянов, Константин Павлов, Радой Ралин, Ивайло Петров, са сред мизерстващите писатели. Списъкът е дълъг – с художници, музиканти, режисьори, балетмайстори.

Творческите съюзи се опитват да вкарат още 150 имена… Междувременно някои от тях умряха, а други се отказаха от подаянието. Оказва се, че на бедни творци България е номер едно в света! По-заможните творци започнаха да помагат с каквото могат.

Българската Шарън Стоун – актрисата Аня Пенчева, основа фондация „Актьори за актьори“. Тя купува лекарства за артисти, закъсали със здравето. Съюзът на артистите направи фонд за подпомагане, който през зимата дава на бедстващите актьори 100 марки и още толкова по големите празници като Нова година и Великден. Същата организация разпределя и парите от благотворителност. През 1997 година „Сорос“ дари десет милиона лева, а на следващата година – друга, отново българска организация отпусна три милиона лева.

Според статистиката в София мизерстват над осемдесет стари артисти. За щастие не всички възрастни артисти са в това положение. Една от тях е родената през 1922 година в София комедийна актриса Стоянка Мутафова вече 50 години е на сцената. Тя продължава да играе на сцените на няколко столични театри.

Мутафова е една от най-ерудираните български актриси – завършила е Консерватория по изкуствата в Прага, където играе няколко години, Театрална школа в София и класическа филология в Софийския университет. Тя, заедно с Георги Калоянчев /74/, Татяна Лолова и други известни актьори основава преди 43 години в българската столица Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. Активната им творческа дейност продължава.

На 80 години е най-възрастният български журналист Драган Тенев е най-старият български журналист. Той и в момента продължава да води собствено предаване по първи канал на националната телевизия. Има две висши образования, знае пет езика. Първата от над 20-те негови книги излиза през 1961 година, автор е на сценарии на много радио и телевизионни новели. Тенев е сценарист на 40-серийна тв поредица  „Приказки за изкуството“.

Бляскава кариера е белязала живота на още няколко от „ветераните“ – Райна Кабаиванска /оперна певица/, Стефка Съботинова /народна изпълнителка/, Лили Иванова /попзвезда/. Вече 40 години пее оперната прима Райна Кабаиванска. Прочутото българско сопрано има зашеметяваща кариера. 1959 година – дебют в Оперния театър на Верчели /Италия/, 1961 -дебют в Миланската скала, 1962 – дебют в „Метрополитен опера“, където остава 15 сезона, същата година дебютира и в „Ковънт Гардън“ /Лондон/. Пее във всички големи оперни театри на Виена, Париж, Буенос Айрес, Берлин, Мюнхен, Москва, Залцбург, Чикаго, Сан Франциско. Съвременният аранжимент на французина Марсел Селие на песента „Притури се планината“ направи неизвестната дотогава Стефка Съботинова в най-спрягяното име сред народните певици. Самата тя признава, че не е очаквала толкова късно признание.

За разлика от певица номер едно на България Лили Иванова, която се радва на признанието на публиката вече 38 години. За това време е издала 29 албума с астрономически за България тиражи, изпяла е над 350 песни, изнесла е над 10 000 концерта, няколко пъти сменя имиджа си. Продължава да е най-скъпо платеният и най-продаваният български попизпълнител. Преди година Международния съюз на демократичните жени я обяви за една от стоте най-известни жени на света.

>>> Материалът е публикуван на английски език в емисията Daily News па БТА <<<