София, 25 март 1999 /БТА/ Интересен, авангарден, самобитен, опак, истински, смешен. Тези определения са за българския театрален режисьор Стефан Москов.
Той е един от носителите на годишната награда на Международната академия на изкуствата, създадена преди 10 години в Париж. Сред нейните почетни членове са такива български интелектуалци като поетите Радой Ралин и Блага Димитрова, режисъорът Леон Даниел, композиторът Лазар Николов, художникът Борис Димовски, починалият наскоро писател Тончо Жечев.
Критиците са единодушни – Москов успява да извлече от актьорите качества, за които самите те не подозират. „Мразя манипулацията и затова не дърпам конци. Не дресирам актьорите и не ги използвам като марионетки“, казва по този повод Теди, както всички в България го наричат.
„Отстрани може да изглежда като диктатор, но искрено се забавлява на сполучливите ни импровизации… Фантазията на Теди работи бурно. Иска всичко да става на момента. Нещо още не е донаправено от актьора, а той вече доразвива мислено сцената. Провокира актьора към импровизации, да измисля, после доразвива актьорските идеи. Това създава усещането за трупа“. Така го оценяват актьорите.
Когато обаче Теди усети въздишки, покашляния, пукане на столове или почесване в залата, това го вбесява. Значи не владее положението и колективната психоза. После много често си го изкарва на актьорите, макар често да е нервиран на самия себе си. Така, ругаейки, Теди прави спектакъла „Фантасмагории“ в Родопския драматичен театър (Южна България), който по-късно дава началото на една нова формация, сега известна под името Първи частен театър „Ла страда“.
През юли неговата постановка на „Майстора и Маргарита“ по Булгаков спечели овациите на авторитетния театрален фестивал в Авиньон, Франция. Суперлативите не бяха само за него, а и за жена му – Мая Новоселска – една от главните изпълнителки. Наричат я „Чаплин в рокля“ и „чудовищен талант“. На „Майстора и Маргарита“ в Авиньон Москов гледа като на предизвикателство. „Творбата на Булгаков е свързана с нашето поколение, с хората, израснали в комунистическата система. Любопитно ми е как ще го разберат западняците, които не са и подозирали какво е ставало на две крачки от тях“, казва той преди фестивала.
Преди това постановката събира овациите в София. Още преди премиерата режисьорът признава, че му е било невероятно тежко да се приближи до Булгаков: „Не казвам, че съм успял, но беше много вълнуващо“. Подобни признания той може да направи за всички свои спектакли – като се почне от „Фантасмагории“, след които се появява театър „Ла Страда“, мине се през куклената постановка „Някои могат, други – не“, обиколила много европейски сцени, „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“, „Сирано дьо Бержерак“, „Мармалад“, „Майстора и Маргарита“ и се стигне до „Синьо в синьото“, посветен на Гершуин. На всеки един от тези спектакли винаги се стича голяма публика.
„Мечтая за момента, в който българският актьор ще се страхува да остане без работа. Писна ми с тези осигурявания за цял живот“, казва Москов и твърди, че сивотата на държавната работа го отблъсква. Години наред Теди прави най-успешното тв шоу – „Улицата“, където смесването на театрален и киноезик се превръща в негова запазена марка.
В „Майстора и Маргарита“ режисьорът рискува да направи това на живо. Там смесва специално заснет видеоматериал с жива игра и течащ на сцената надписи, заедно с класически кинокадри. Режисьорът и трупата му залагат не толкова на текста, колкото на пластиката, мимиката, клоунадата и обиграването на реквизита.
„Улицата“ е единствената българска тв програма, която се прави без реклама и единствената, номинирана за престижната награда „ЕМИ“ и отличена през 1996 г. с наградата на пресата „Златната роза“ на 36-ия световния фестивал в Монтрьо – най-големият световен форум на тв шоу програми. В „Улицата“ той с наслада подхваща уж съдбоносни въпроси и ги довежда до абсурд, подмята ги до премала, докато те не започнат да кънтят на кухо. На въпроса не се ли страхува, че може да се изчерпа въображението му, отговаря: Този страх ме съпътства, но досега май се крепя.
Искреността е едно от истинските качества, които открива у него преподавателката му от Театралната академия Юлия Огнянова. Известната българска режисьорка беше видимо развълнувана от наградата на Международната академия на изкуствата, присъдена по думите й на „един от най-талантливите режисьори, представител на средното поколение“.
„Теди, ти заслужаваш тази награда, защото освен че си талантлив, в теб няма капка злоба, а чувството за хумор е винаги на върха на езика ти“, каза Юлия Огнянова, връчвайки наградата на своя ученик. Заедно с Димитър Гочев и Иван Станев, Теди Москов си извоюва име и авторитет по сцените на Германия. Германците харесват Теди след като гледат неговия спектакъл „Ромео и Жулиета“. Веднага следват покани за работа в странство. Теди е правил постановки в Кьолн, Дюселдорф, Бохум и Бремен. Най-големите му хитове в Германия се играят в „Талия театър“ в Хамбург. Авторският му проект „Дом номер 13“ напълни с хвалебствени отзиви германския печат, а през 1997 г. гастролира в България и препълни залата на Театъра на армията в София. В Хамбург Теди постави и юбилейния мюзикъл в памет на 100-годишнината на Гершуин в началото на 1998 г.
„Вероятно е по-интересно да си пъстър на сив фон, отколкото пъстър на пъстър фон, както е на Запад“, казва режисьорът след един от поредните си успехи в чужбина. Пред български вестник заявява: Чувствам се като проститутка, когато ми се наложи да се предлагам в чужбина. Преди повече от година обаче той се превърна в главен герой на една абсурдна пиеса: в началото на декември 1988 г. претърпява автомобилна злополука в гр. Бохум. Там той пристига за няколко възстановителни репетиции в градския театър за постановката му „Пинокио“, която се играе с успех няколко сезона.
Нелепата катастрофа в Германия стана причина всички медии да му отделят специално внимание. Няма вестник в България, който да не пише всеки ден за него и зрител, който да не стиска палци за скорошното му оздравяване. Тогава лекарите определят състоянието му като тревожно, но с възможност за подобряване. Няколко седмици по-късно той смайва германските доктори с успешното си излизане от кома. Отскоро Теди Москов е в Съвета на народния театър „Иван Вазов“ (София). Там следващия сезон той ще осъществи
отдавнашната си мечта – да постави „Швейк“ по Хашек.
По време на започналия преди седмица „София мюзик и филм фест“ Тери Джоунс от легендарната група комици „Монти Пайтън“ представи филми на британската група в компанията на Теди Москов. Българският режисьор показа за първи път киновариант на „Улицата“. ДВамата дори замислиха международна копродукция „Мистерията на българската салата“…